6 нояб. 2008 г., 23:58

* * *

1.1K 0 2

Времето тъй бавно минава,

до връщането толкоз много остава.

Ти си тъй далеч от мен,

без теб за мен няма следващ ден.

 

Не знаех, че толкоз ще ме боли,

че без теб сърцето ми ще кърви,

че без теб сънят ще бяга от мен,

че без теб духът ми ще  е тъй сломен.

 

Аз чакам завръщането на съня,

аз чакам завръщането на любовта,

чакам да се завърнеш ти,

да иэтриеш сълзите от моите очи.

 

 Без теб аз бавно умирам

и за теб да плача не спирам.

Без теб всичко е като кошмар,

а  самотата болест, за която няма цяр...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...