6 nov 2008, 23:58

* * *

  Poesía
1.1K 0 2

Времето тъй бавно минава,

до връщането толкоз много остава.

Ти си тъй далеч от мен,

без теб за мен няма следващ ден.

 

Не знаех, че толкоз ще ме боли,

че без теб сърцето ми ще кърви,

че без теб сънят ще бяга от мен,

че без теб духът ми ще  е тъй сломен.

 

Аз чакам завръщането на съня,

аз чакам завръщането на любовта,

чакам да се завърнеш ти,

да иэтриеш сълзите от моите очи.

 

 Без теб аз бавно умирам

и за теб да плача не спирам.

Без теб всичко е като кошмар,

а  самотата болест, за която няма цяр...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...