6.11.2008 г., 23:58

* * *

1.1K 0 2

Времето тъй бавно минава,

до връщането толкоз много остава.

Ти си тъй далеч от мен,

без теб за мен няма следващ ден.

 

Не знаех, че толкоз ще ме боли,

че без теб сърцето ми ще кърви,

че без теб сънят ще бяга от мен,

че без теб духът ми ще  е тъй сломен.

 

Аз чакам завръщането на съня,

аз чакам завръщането на любовта,

чакам да се завърнеш ти,

да иэтриеш сълзите от моите очи.

 

 Без теб аз бавно умирам

и за теб да плача не спирам.

Без теб всичко е като кошмар,

а  самотата болест, за която няма цяр...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...