Емоция чужда сърцето ми превзе

странен прилив на щастие ме обзе

и с високо вдигнати ръце, все едно разпервам криле,
полетях към синьото небе, където утрото не ще да спре.

 

Пътувах много и разбрах че всички пътища водят към грях,
понякога признавам да устоя не можах за това не искам да бъда монах,

но поне оцелях и живях, а някои хора си викат - просто минаХ

това не е проект алманах и вече разбрах, че когато си жив тогава си млад
но не проумях защо всички без срам и с смях те гледат в очите и те мислят за сиромах,
но без гордост и без страх минавам аз през тях все едно са обикновенни частици прах.

И какъв трябва да бъде човек - луд или с много кеф за да ходи всеки ден по тънък лед,
не защото е мек а защото хората имат респект - ya get?

Проект замислен с просперитет, но причислен към хора без грам приоритет да не говорим за развитие на умствен капацитет или да го кажем за по тъпите просто интелект ya - get?