42 195 метра
... не ми остана дявол знае колко,
а – уж, момче бях адски окумуш,
ще завъртя последна обиколка
и сетне ще си взема хладен душ,
връз мене стадионът ще избухне,
ще стелят факли пушека си гъст,
не знам дали сте бягали през тухли? –
разхвърляни като след земетръс,
ще ме окичат с лаври и дафина! –
с объхтани – душица и пети,
и аз най-сетне стигнах до Атина,
но кой победата ми възвести? –
след толкова десетки километри
и метри! – сто деветдесет и пет,
аз изгорях из думите ми светли! –
бях метеор във всеки свой куплет,
остава ми да грохна на финала
с неувенчано чело и гърди! –
и сетне да забършат със парцала
неясните ми – в мрамора – следи,
поетът е една красива болка! –
през светлия словесен ардауш...
След почетната моя обиколка
вземете си и вие хладен душ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
