В тишината часовникът се рее
и бавно тъжната си песен пее.
Бавно ме приканва да му припея,
във песен чувствата си да излея.
Капка по капка в дума се излива,
дума по дума ума ми убива.
Тегли се и трака, трака стрелката,
във мрака грачи и влачи ръката,
тъжно влачи се и не почива,
смразена пише и се свива
смразена болка... и се превива,
превива се, докато не заспива.