* * *

В тишината часовникът се рее

и бавно тъжната си песен пее.

Бавно ме приканва да му припея,

във песен чувствата си да излея.

Капка по капка в дума се излива,

дума по дума ума ми убива.

Тегли се и трака, трака стрелката,

във мрака грачи и влачи ръката,

тъжно влачи се и не почива,

смразена пише и се свива

смразена болка... и се превива,

превива се, докато не заспива.