Измълчано
Измълчах непотребните думи.
Неразкритите мисли зазидах
зад стени, неподвластни на време.
Неизмолила милост, в безумен
опит сетен, до края отидох–
да износя отровното бреме.
Запечатвам устата си с восък,
ще говея, наум ще се скитам
денем, нощем–безсънна, ранена,
уязвена от всеки нов досег.
Няма да те терзая, да питам,
да горя в преизподня, сломена.
Завещавам те в свята десница,
разповивам те в светло кръщèние.
Разум висш в сребърна колесница
съпровожда те към изцеление.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
