svetlitschka (Светличка)
554 4789
17.03.2021 г., 9:39 ч.  

Измълчано 

  Поезия
350 5 13

Измълчах непотребните думи.

Неразкритите мисли зазидах

зад стени, неподвластни на време.

 

Неизмолила милост, в безумен

опит сетен, до края отидох–

да износя отровното бреме.

 

Запечатвам устата си с восък,

ще говея, наум ще се скитам

денем, нощем–безсънна, ранена,

 

уязвена от всеки нов досег.

Няма да те терзая, да питам,

да горя в преизподня, сломена.

 

Завещавам те в свята десница,

разповивам те в светло кръщèние.

 

Разум висш в сребърна колесница

съпровожда те към изцеление.

 

 

 

 

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??