17 mar 2021, 9:39  

Измълчано 

  Poesía
351 5 13

Измълчах непотребните думи.

Неразкритите мисли зазидах

зад стени, неподвластни на време.

 

Неизмолила милост, в безумен

опит сетен, до края отидох–

да износя отровното бреме.

 

Запечатвам устата си с восък,

ще говея, наум ще се скитам

денем, нощем–безсънна, ранена,

 

уязвена от всеки нов досег.

Няма да те терзая, да питам,

да горя в преизподня, сломена.

 

Завещавам те в свята десница,

разповивам те в светло кръщèние.

 

Разум висш в сребърна колесница

съпровожда те към изцеление.

 

 

 

 

 

 

 

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??