* * *
620
0
3
Светът е толкова различен:
Учудващ, важен и голям,
a аз все тука си кибича –
би трябвало да ме е срам.
Животът бързо отминава,
пропускам май безброй неща
докато чакам тихомълком, права,
взор вперила във твоята врата.
Но тя за мен не се отваря.
Друг тип са твоите жени.
Глас вътре в мене проговаря:
„Недей, глупачко, вече се мъчи!”
... обаче нищо не помага. Упорито
аз продължавам да ти се лепя.
Достойнството ми нейде скрито
ли е, или навеки отлетя?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константина Константинова Все права защищены
