myriame (Константина Константинова)
4 6
22 апр. 2014 г., 17:23

* * * 

  Поэзия
451 0 3

Светът е толкова различен:

Учудващ, важен и голям,

a аз все тука си кибича –

би трябвало да ме е срам.

 

Животът бързо отминава,

пропускам май безброй неща

докато чакам тихомълком, права,

взор вперила във твоята врата.

 

Но тя за мен не се отваря.

Друг тип са твоите жени.

Глас вътре в мене проговаря:

„Недей, глупачко, вече се мъчи!”

 

... обаче нищо не помага. Упорито

аз продължавам да ти се лепя.

Достойнството ми нейде скрито

ли е, или навеки отлетя?

© Константина Константинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??