* * *
617
0
3
Светът е толкова различен:
Учудващ, важен и голям,
a аз все тука си кибича –
би трябвало да ме е срам.
Животът бързо отминава,
пропускам май безброй неща
докато чакам тихомълком, права,
взор вперила във твоята врата.
Но тя за мен не се отваря.
Друг тип са твоите жени.
Глас вътре в мене проговаря:
„Недей, глупачко, вече се мъчи!”
... обаче нищо не помага. Упорито
аз продължавам да ти се лепя.
Достойнството ми нейде скрито
ли е, или навеки отлетя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константина Константинова Всички права запазени
