Единственото, което ми остана, си ти.

Единственото, което не искам, е да боли.

Всичко, от което завися, са глупавите ми мечти.

И всичко, което умира, са надеждите, когато вали.

Нещото, от което бягам (повярвай ми!), си ти.

Дори когато те сънувам, се сепвам със сълзи на очи.

Малкото, което имам, са с теб прекараните дни.

Част от това, което искам, наполовина не дойде дори.

Но двете противоположности, които ме обсебват,

са далечно крайни, и далечно зли.

Защото не ме интересуват. И когато в мисълта ми легнат,

убивам ги и в мисълта оставаш ти.

Казват, че си лош. Недостоен за доверие.

Че си мълчаливо, глупаво чудовище.

Но хората не знаят. Те нямат моето поведение.

Хм... Аз на теб бих лепнала по-различно прозвище.

Защото страдам, когато знам за самотата ти.

Защото може би искам да помогна.

Защото не виждам в теб нищетата ти,

а душа прекрасна - различна и свободна.

Тъй че - нагруби ме. Така са те научили.

Но заваля, и последната надежда вече тлее, изтлява.

Те няма да се спрат, без значение как са те измъчили.

Мой полу-вампир, полу-човек,

ще ти дам приятелство, което сгрява!