28 дек. 2007 г., 21:33

*** 

  Поэзия » Другая
508 0 7

Денят се разплака с тихичък дъжд.

Небето измито синьо се вгледа в мене.

Намигнах му -

под нежните ласки на летния дъжд,

целувка по въздуха пратих му.

 

Измит, булевардът и той оживя,

с пъстри чадъри накичи се.

От парка дъх на цветя долетя

с крилата на птичи ята

в песен унесени.

 

Душата ми пречистена

от радост светна,

отправих поглед в синия безкрай,

поисках аз по улиците да побегна,

но калта ме спъна с нейния безкрай...

 

PS Защото ми е много студено, реших да си повикам лятото...

 

© Лъки Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??