***
Денят се разплака с тихичък дъжд.
Небето измито синьо се вгледа в мене.
Намигнах му -
под нежните ласки на летния дъжд,
целувка по въздуха пратих му.
Измит, булевардът и той оживя,
с пъстри чадъри накичи се.
От парка дъх на цветя долетя
с крилата на птичи ята
в песен унесени.
Душата ми пречистена
от радост светна,
отправих поглед в синия безкрай,
поисках аз по улиците да побегна,
но калта ме спъна с нейния безкрай...
PS Защото ми е много студено, реших да си повикам лятото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
