28.12.2007 г., 21:33 ч.

*** 

  Поезия » Друга
532 0 7

Денят се разплака с тихичък дъжд.

Небето измито синьо се вгледа в мене.

Намигнах му -

под нежните ласки на летния дъжд,

целувка по въздуха пратих му.

 

Измит, булевардът и той оживя,

с пъстри чадъри накичи се.

От парка дъх на цветя долетя

с крилата на птичи ята

в песен унесени.

 

Душата ми пречистена

от радост светна,

отправих поглед в синия безкрай,

поисках аз по улиците да побегна,

но калта ме спъна с нейния безкрай...

 

PS Защото ми е много студено, реших да си повикам лятото...

 

© Лъки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??