Тя бе лунно красива в съня ти, нали,
с тази перленобяла роба от обич?
Чакаше! Дълго те чакаше в нощите сини,
сякаш целият свят бе събран във очите ти.
Тя бе слънчево цвете оцеляло в нощта ти –
в тези толкова тъмни, твои будни зеници ...
Но, защо ли не светят очите ѝ ясни,
след последната лятна усмивка?! ...
© Дочка Г Все права защищены