1 янв. 2013 г., 11:59

***

689 0 0

Аз те обичах.
Тъй прекрасна бе ти.
В теб имаше толкова спомени,
изпълнена бе с несподелени мечти.

 

Аз те обичах,
целият свят не научи това,
за целия свят ти беше прашинка,
а аз чрез тебе виждах света.

 

Аз те обичах,
но ти ме отмина,
когато за миг премигнах с очи,
изчезна, без да оставиш следи.

 

Аз те обичах,
но вече към друга,
като тебе кратка, аз се стремя,
защото за да живея минута,
шейсет като тебе аз ще сменя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Парушев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...