1 янв. 2013 г., 11:59

*** 

  Поэзия » Философская
547 0 0
Аз те обичах.
Тъй прекрасна бе ти.
В теб имаше толкова спомени,
изпълнена бе с несподелени мечти.
Аз те обичах,
целият свят не научи това,
за целия свят ти беше прашинка,
а аз чрез тебе виждах света.
Аз те обичах,
но ти ме отмина,
когато за миг премигнах с очи,
изчезна, без да оставиш следи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Парушев Все права защищены

Предложения
: ??:??