***

1 янв. 2013 г., 11:59

Поэзия » Философская

435 0 0

Аз те обичах.
Тъй прекрасна бе ти.
В теб имаше толкова спомени,
изпълнена бе с несподелени мечти.

Аз те обичах,
целият свят не научи това,
за целия свят ти беше прашинка,
а аз чрез тебе виждах света.

Аз те обичах,
но ти ме отмина,
когато за миг премигнах с очи,
изчезна, без да оставиш следи.

Аз те обичах,
но вече към друга,
като тебе кратка, аз се стремя,
защото за да живея минута,
шейсет като тебе аз ще сменя.