***
685
0
0
Аз те обичах.
Тъй прекрасна бе ти.
В теб имаше толкова спомени,
изпълнена бе с несподелени мечти.
Аз те обичах,
целият свят не научи това,
за целия свят ти беше прашинка,
а аз чрез тебе виждах света.
Аз те обичах,
но ти ме отмина,
когато за миг премигнах с очи,
изчезна, без да оставиш следи.
Аз те обичах,
но вече към друга,
като тебе кратка, аз се стремя,
защото за да живея минута,
шейсет като тебе аз ще сменя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Парушев Всички права запазени
