Скорпион с парченце прилеп в сърцето

живееше на прашния таван.

Жените, падащи в ръцете му,

докосваха се в нежния му плам.

И няма сила на Земята

да може тя да го възпре.

Забил си беше жилото в душата

и чакаше внезапно да умре.

Хазайката му, женски скорпизавър,

постоянно го наглеждаше със страх.

Тя бе усетила приятелство на мавър (роб до смърт),

което може би я вкарваше в грях.

Наскоро беше той я грабнал от живота,

внезапно взе, че ù подаде сам ръка.

А тя светица бе или беше си самотна,

отровата му ближеше с душа.

Ако може времето в пауза да се хване

и три любовни мига да запамети.

Нанина само щеше да остане

с бледата му болка и мечти.