* * *

Here_Without_You (Яна)
23 17

28 янв. 2007 г., 23:48

Поэзия

587 0 3

Искам да творя, но не мога!
Защото съм изпълнена с тъга.

Човекът, за когото пиша

С друга ляга си сега.

Нямам сили да изкажа,

болата от тази “суета”.

Какво му толкова направих,

Че заслужих този нож в гърба.

Нима не се достатъчно аз борих

За тази мъжка, негова душа.

Защо, с какво заслужих си това?

Недостатъчни ли са тези слова,

с които изказвам любовта?

С какво заслужих тази съдба,

Да бъда вечно наранявана.

Не разбирам защо, с какво съм виновна?

Не бях ли за тебе достатъчно добра?

Вярно, нямам красота безсловна,

но любовта ми е огромна.

Щом за тебе друга днес е скромна,

Обичай си нея безразборно.

Но запомни от мен, от момичето грозно,

Че всяko красиво момиче е злобно!

П.П. Знам, че не е идеално написано, но няма начин, чрез който да изразя болката.
Извинете ме отново.