* * *
Искам да творя, но не мога!
Защото съм изпълнена с тъга.
Човекът, за когото пиша
С друга ляга си сега.
Нямам сили да изкажа,
болата от тази “суета”.
Какво му толкова направих,
Че заслужих този нож в гърба.
Нима не се достатъчно аз борих
За тази мъжка, негова душа.
Защо, с какво заслужих си това?
Недостатъчни ли са тези слова,
с които изказвам любовта?
С какво заслужих тази съдба,
Да бъда вечно наранявана.
Не разбирам защо, с какво съм виновна?
Не бях ли за тебе достатъчно добра?
Вярно, нямам красота безсловна,
но любовта ми е огромна.
Щом за тебе друга днес е скромна,
Обичай си нея безразборно.
Но запомни от мен, от момичето грозно,
Че всяko красиво момиче е злобно!
П.П. Знам, че не е идеално написано, но няма начин, чрез който да изразя болката.
Извинете ме отново.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
