28 ene 2007, 23:48

* * * 

  Poesía
585 0 3

Искам да творя, но не мога!
Защото съм изпълнена с тъга.

Човекът, за когото пиша

С друга ляга си сега.

Нямам сили да изкажа,

болата от тази “суета”.

Какво му толкова направих,

Че заслужих този нож в гърба.

Нима не се достатъчно аз борих

За тази мъжка, негова душа.

Защо, с какво заслужих си това?

Недостатъчни ли са тези слова,

с които изказвам любовта?

С какво заслужих тази съдба,

Да бъда вечно наранявана.

Не разбирам защо, с какво съм виновна?

Не бях ли за тебе достатъчно добра?

Вярно, нямам красота безсловна,

но любовта ми е огромна.

Щом за тебе друга днес е скромна,

Обичай си нея безразборно.

Но запомни от мен, от момичето грозно,

Че всяko красиво момиче е злобно!


П.П. Знам, че не е идеално написано, но няма начин, чрез който да изразя болката.
Извинете ме отново.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Искам да творя, ала не мога-
    изпълва ме безименна тъга:
    може би съдбата толкоз строга
    крие, мечтаната от мен дъга?

    С този текст си доказала тезата си по категоричен начин.
    Поздрав!

  • Изляла си мъката, това помага!

    Не се отчайвай с писането, всеки е почнал отнякъде!

    Поздрави
  • Мила Яна, идеята и посвещението са добри, но изказът и римата не са достатъчни, за да стане стих!
    Уверена съм, че ще опиташ отново и...успех!
Propuestas
: ??:??