7 янв. 2015 г., 00:05

* * *

455 0 0

Едно дете

присъдата научи!

Получи коледен подарък -

враг опасен, коварна болест.

Краят идва скоро!

 

Раят вече Господ е отворил!

 

Скришом мама плачейки се моли,

татко с очи говори тъжно,

мъж е, но боли го!
Чедо как се губи!

 

 

Протяга смъртта груби лапи,

затяга обръча свой -

потни капчици по челото се стичат,

кръвта  бавно изтича...!!!

Губим един детски живот!!!

 

Застиват  звездите,

пътя прокарват...!

Очичките малки

запечатват последното сбогом!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...