7.01.2015 г., 0:05

* * *

453 0 0

Едно дете

присъдата научи!

Получи коледен подарък -

враг опасен, коварна болест.

Краят идва скоро!

 

Раят вече Господ е отворил!

 

Скришом мама плачейки се моли,

татко с очи говори тъжно,

мъж е, но боли го!
Чедо как се губи!

 

 

Протяга смъртта груби лапи,

затяга обръча свой -

потни капчици по челото се стичат,

кръвта  бавно изтича...!!!

Губим един детски живот!!!

 

Застиват  звездите,

пътя прокарват...!

Очичките малки

запечатват последното сбогом!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...