7 ene 2015, 0:05

* * * 

  Poesía
320 0 0

Едно дете

присъдата научи!

Получи коледен подарък -

враг опасен, коварна болест.

Краят идва скоро!

 

Раят вече Господ е отворил!

 

Скришом мама плачейки се моли,

татко с очи говори тъжно,

мъж е, но боли го!
Чедо как се губи!

 

 

Протяга смъртта груби лапи,

затяга обръча свой -

потни капчици по челото се стичат,

кръвта  бавно изтича...!!!

Губим един детски живот!!!

 

Застиват  звездите,

пътя прокарват...!

Очичките малки

запечатват последното сбогом!!!

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??