7 ene 2015, 0:05

* * *

  Poesía
450 0 0

Едно дете

присъдата научи!

Получи коледен подарък -

враг опасен, коварна болест.

Краят идва скоро!

 

Раят вече Господ е отворил!

 

Скришом мама плачейки се моли,

татко с очи говори тъжно,

мъж е, но боли го!
Чедо как се губи!

 

 

Протяга смъртта груби лапи,

затяга обръча свой -

потни капчици по челото се стичат,

кръвта  бавно изтича...!!!

Губим един детски живот!!!

 

Застиват  звездите,

пътя прокарват...!

Очичките малки

запечатват последното сбогом!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...