7 ene 2015, 0:05

* * *

  Poesía
451 0 0

Едно дете

присъдата научи!

Получи коледен подарък -

враг опасен, коварна болест.

Краят идва скоро!

 

Раят вече Господ е отворил!

 

Скришом мама плачейки се моли,

татко с очи говори тъжно,

мъж е, но боли го!
Чедо как се губи!

 

 

Протяга смъртта груби лапи,

затяга обръча свой -

потни капчици по челото се стичат,

кръвта  бавно изтича...!!!

Губим един детски живот!!!

 

Застиват  звездите,

пътя прокарват...!

Очичките малки

запечатват последното сбогом!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...