Понякога и вещиците плачат.
Чернилката на злото им се утаява,
с усмивка сипват вино на палача си
и в тъмното Луната приласкават.
И злите демони на черните им мисли
понякога утихват уморени.
Полягат като котки до огнището,
събират нови сили за рушене.
Нощта им е сестра, а братя - вълците
и совите са смели часовои
пред портите на тези тъжни жрици
на злото и на тъмните простори. ...