***
Понякога и вещиците плачат.
Чернилката на злото им се утаява,
с усмивка сипват вино на палача си
и в тъмното Луната приласкават.
И злите демони на черните им мисли
понякога утихват уморени.
Полягат като котки до огнището,
събират нови сили за рушене.
Нощта им е сестра, а братя - вълците
и совите са смели часовои
пред портите на тези тъжни жрици
на злото и на тъмните простори.
Продали са душите си на пъкъла
и нямат, нямат право на обичане.
От черното на Ада са се пръкнали
и тази сделка е самотното им вричане.
11.04.2019г.
гр. Пловдив
© Валентина Драгнева All rights reserved.
