11 июн. 2007 г., 19:47

* * *

867 0 2
 

Настъпих жаба и се събудих крастава;

Присмях се  на принцеса и се събудих пепеляшка;

Прострелях ангел и откраднах ореола му;

Влюбих се в дявол и сега съм пречистена.



На невеж се присмях и се загубих във бездна;

Подритнах патерица и закрачих нормално;

Избодох очите и по-ясно виждам;

Невинност захвърлих, но още съм бяла.



Изтръгнах сърцето, но още съм жива;

Вяра потъпках, но Бога намерих;

И се влюбих, когато реших да те мразя,

Защото умрях, сега се раждам отново.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...