Настъпих жаба и се събудих крастава;
Присмях се на принцеса и се събудих пепеляшка;
Прострелях ангел и откраднах ореола му;
Влюбих се в дявол и сега съм пречистена.
На невеж се присмях и се загубих във бездна;
Подритнах патерица и закрачих нормално;
Избодох очите и по-ясно виждам;
Невинност захвърлих, но още съм бяла.
Изтръгнах сърцето, но още съм жива;
Вяра потъпках, но Бога намерих;
И се влюбих, когато реших да те мразя,
Защото умрях, сега се раждам отново.
© Калина Игнатова Всички права запазени
Браво! Браво!