11.06.2007 г., 19:47

* * *

862 0 2
 

Настъпих жаба и се събудих крастава;

Присмях се  на принцеса и се събудих пепеляшка;

Прострелях ангел и откраднах ореола му;

Влюбих се в дявол и сега съм пречистена.



На невеж се присмях и се загубих във бездна;

Подритнах патерица и закрачих нормално;

Избодох очите и по-ясно виждам;

Невинност захвърлих, но още съм бяла.



Изтръгнах сърцето, но още съм жива;

Вяра потъпках, но Бога намерих;

И се влюбих, когато реших да те мразя,

Защото умрях, сега се раждам отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...