Затвор, обгърнат от тъмнина,
Далеч от красотата на деня.
Сред единствен лъч светлина,
Сама из тази стая аз вървя.

Нямаше прозорец, нямаше врата,
Само аз преструвам се, че живея.
И от тъга падна тихата сълза,
А всъщност за друго пак копнея.

Защото затворена от тебе бях,
Като птица без криле, без глас,
Затова всеки миг за теб живях,
Но в живота нямах вече власт.

А в ума ми - мисъл една - цяла песен.
Пееща за идващите дни на красота,
За живот с теб - красив и лесен,
Без повече болка, тъмнина и самота!