11.07.2007 г., 9:46

* * *

661 0 0

Затвор, обгърнат от тъмнина,
Далеч от красотата на деня.
Сред единствен лъч светлина,
Сама из тази стая аз вървя.


Нямаше прозорец, нямаше врата,
Само аз преструвам се, че живея.
И от тъга падна тихата сълза,
А всъщност за друго пак копнея.


Защото затворена от тебе бях,
Като птица без криле, без глас,
Затова всеки миг за теб живях,
Но в живота нямах вече власт.


А в ума ми - мисъл една - цяла песен.
Пееща за идващите дни на красота,
За живот с теб - красив и лесен,
Без повече болка, тъмнина и самота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...