11.07.2007 г., 9:46 ч.

* * * 

  Поезия
519 0 0

Затвор, обгърнат от тъмнина,
Далеч от красотата на деня.
Сред единствен лъч светлина,
Сама из тази стая аз вървя.


Нямаше прозорец, нямаше врата,
Само аз преструвам се, че живея.
И от тъга падна тихата сълза,
А всъщност за друго пак копнея.


Защото затворена от тебе бях,
Като птица без криле, без глас,
Затова всеки миг за теб живях,
Но в живота нямах вече власт.


А в ума ми - мисъл една - цяла песен.
Пееща за идващите дни на красота,
За живот с теб - красив и лесен,
Без повече болка, тъмнина и самота!

© Няма значение Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??