20 авг. 2007 г., 09:57

* * * 

  Поэзия
1079 0 11
 

Няма те, ала си жив...

А аз лежа под пясъчни завивки.

Сложиха ме във ковчег красив

И цветя поставиха от двете ми страни.

Няма те, ала си жив...

Друга може пак да си залюбиш.

Аз споминах се, но като стих

Пак съм жива в твоето съзнание...

Няма те, ала си жив...

Всеки ден до гроба ми дохождаш,

Сядаш близичко и ми шептиш.

Сълза солена, после следва втора...

Няма те, ала си жив...

Нещо, че обичал си ме искрено,

Аз заклевам те! Бъди щастлив!

Забрави! Знай, спомена е минало!

Живей с усмивка в своя ден,

При мен дохождай с бяло цвете

И тръгвай си! Не стой при мен!

Там чака тя, с дете в ръцете!


Няма ме...

Но ти живей!

Усмихвай се, и аз ще ти се радвам!

В песните детски за мене попей

И в приказките нека бъда фея!...

© Илияна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??