* * *
Няма те, ала си жив...
А аз лежа под пясъчни завивки.
Сложиха ме във ковчег красив
И цветя поставиха от двете ми страни.
Няма те, ала си жив...
Друга може пак да си залюбиш.
Аз споминах се, но като стих
Пак съм жива в твоето съзнание...
Няма те, ала си жив...
Всеки ден до гроба ми дохождаш,
Сядаш близичко и ми шептиш.
Сълза солена, после следва втора...
Няма те, ала си жив...
Нещо, че обичал си ме искрено,
Аз заклевам те! Бъди щастлив!
Забрави! Знай, спомена е минало!
Живей с усмивка в своя ден,
При мен дохождай с бяло цвете
И тръгвай си! Не стой при мен!
Там чака тя, с дете в ръцете!
Няма ме...
Но ти живей!
Усмихвай се, и аз ще ти се радвам!
В песните детски за мене попей
И в приказките нека бъда фея!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Димитрова Всички права запазени
