* * *
Върви през дим и жили обгорели
от жертви бледи, жълти, унили,
броди през пепел от утопични цели
на угнетени души във времето отмалели.
С мечти, потънали в сърца замрели,
лутат се призраци алени в мрак
с дъх на надежди изгорели.
Сред тях танцува с костите им
студени, слаби злокобно с музиката ридаят
и оглежда се в този ужас вълноломен.
И ето, сега е светло и слънце изгрява,
и няма голи, злокобни ридания от дрипави кости,
и няма пепел от жили обгорели.
Но спря да върви, спря да броди,
да се лута, спря музиката волна.
Какво намери - не разбра,
във вълноломния ужас в себе си замря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Ангелова Все права защищены
