16 июн. 2009 г., 11:57

* * *

670 0 7

Кръгла нула -

в излъскан кожух -

слагам точка.

Усмихвам се...

рисково.

Във пантофки

Душата обух.

Чаша "Банкя"

смених...

със уиски.

И домашната роба

смених...

Търся случката.

Стъпвам напето.

Не е трудно

да полетиш,

щом с Любов

приземяваш

Небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Петя!За мен е важно и ми носи удовлетворение, когато предизвиквам кефско настроение!
  • Кефско ми стана!
  • Благодаря на всички!
    Таня, и тъжно, и смешно е, но...продължавам да търся, възрастта...май няма значение!Правя се, че няма...
    Ира, удоволствието е мое, зашото...съм успяла да те усмихна!
  • Ънкъл Джак с пантофки
    гот
  • Прекрасен стих!Поздравления!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....