28 окт. 2008 г., 09:38

* * *

694 0 7
Есенна оран.
В земната рана
солени зърна от очите.

+  +  +

Есенен дъжд.
Дъх от мокри листа
и коси върху рамото.

+  +  +

Задушница.
За душата на дървото
жълтите листа са запалени.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е, много ми хареса!
    Поздрав!
  • Благодаря на всички! Дяков и твоите кратки неща са забавни.
  • Браво...!
  • ...
    За душата на дървото
    жълтите листа са запалени.

    Великолепно!
    Поздрав!
  • Трактор ръждясал.
    Кълвачът пренаписва по кората на цера
    "Разораната целина".

    Скрежасали са игличките на борчетата.
    Като жена със спирала.
    Затова ли си ги обичам?!

    Зима е, бяла е зима.
    Котка стани до камината
    и бели нощи ще има!

    Поздрав от Зем!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...