4 июл. 2022 г., 20:42  

6 6 6

585 14 9

Отвръщам се от този свят прокълнат.
Човекът за човека е проклятие.
Прииждат червеите хладно да погълнат
плътта с индиферентно съзаклятие.

Един невидим мегатрап очаква
с гостоприемство ненатрапено телата.
Човешки изроди, родени в грака
на бъдеще, което ги помята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всъщност 666 според Библията е число на човек,който "седи в Божият храм и се представя за Бог"/ 2 Сол. 2:4/, но е оръдие на Сатана.Така сме и ние хората -един служи на Бога,друг - на дявола.Всичко е въпрос на личен избор.
  • За жалост налице са признаците на последните дни - мерзостта на запустението на видно място.
    Но не трябва да забравяме, че последната дума е на Бог и че имаме Спасител, на когото да се уповаваме.
    Разтърваща поезия!
  • Благодаря за подкрепата, колеги по перо и приятели.
    Дълбоко съм трогнат!
  • Уж мрачно, а борбено.
  • " Човекът за човека е проклятие"!!!!
    На какво трябва да станеш свидетел, за да напишеш такова стихотворение?! Мъката на това отричане сякаш е събирана от няколко живота... Реверанс пред таланта ти, Младене, който ражда такива поетични бисери! 🌈

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...