1 дек. 2007 г., 10:49

* * *

890 0 1

Мислиш ли понякога за мен,

за всичко, което прежижяхме?

Или все така си заблуден

и невиждаш, че щастливи бяхме!

 

 

А аз за теб тъгувах

и по цели нощи чаках и будувах!

Чаках и се молих да се върнеш

и с усмивка силно да ме прегърнеш!

 

 

Но теб те няма,

а навън дъждът вали!

Болката в сърцето е голяма,

тъжни са и моите очи!

 

 

Всеки спомен ме изгаря,

всяка миисъл ми тежи!

И сякаш всичко се повтаря,

а така повече боли!

 

 

И се питам как да те забравя,

какво да сторя, ми кажи?

Какво ли трябва да направя,

че да спрат горчивите сълзи?

 

 

А животът си върви,

всичко се променя!

От раздялата боли,

но любовта не се заменя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Байкушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина си върви живота,мила...и докато се поогледаме...миналНе скърби дълго,а върви напред!Успех от мен!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....