1 дек. 2007 г., 10:49

* * *

894 0 1

Мислиш ли понякога за мен,

за всичко, което прежижяхме?

Или все така си заблуден

и невиждаш, че щастливи бяхме!

 

 

А аз за теб тъгувах

и по цели нощи чаках и будувах!

Чаках и се молих да се върнеш

и с усмивка силно да ме прегърнеш!

 

 

Но теб те няма,

а навън дъждът вали!

Болката в сърцето е голяма,

тъжни са и моите очи!

 

 

Всеки спомен ме изгаря,

всяка миисъл ми тежи!

И сякаш всичко се повтаря,

а така повече боли!

 

 

И се питам как да те забравя,

какво да сторя, ми кажи?

Какво ли трябва да направя,

че да спрат горчивите сълзи?

 

 

А животът си върви,

всичко се променя!

От раздялата боли,

но любовта не се заменя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Байкушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина си върви живота,мила...и докато се поогледаме...миналНе скърби дълго,а върви напред!Успех от мен!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...