1.12.2007 г., 10:49

* * *

888 0 1

Мислиш ли понякога за мен,

за всичко, което прежижяхме?

Или все така си заблуден

и невиждаш, че щастливи бяхме!

 

 

А аз за теб тъгувах

и по цели нощи чаках и будувах!

Чаках и се молих да се върнеш

и с усмивка силно да ме прегърнеш!

 

 

Но теб те няма,

а навън дъждът вали!

Болката в сърцето е голяма,

тъжни са и моите очи!

 

 

Всеки спомен ме изгаря,

всяка миисъл ми тежи!

И сякаш всичко се повтаря,

а така повече боли!

 

 

И се питам как да те забравя,

какво да сторя, ми кажи?

Какво ли трябва да направя,

че да спрат горчивите сълзи?

 

 

А животът си върви,

всичко се променя!

От раздялата боли,

но любовта не се заменя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Байкушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина си върви живота,мила...и докато се поогледаме...миналНе скърби дълго,а върви напред!Успех от мен!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....