1 dic 2007, 10:49

* * *

  Poesía
889 0 1

Мислиш ли понякога за мен,

за всичко, което прежижяхме?

Или все така си заблуден

и невиждаш, че щастливи бяхме!

 

 

А аз за теб тъгувах

и по цели нощи чаках и будувах!

Чаках и се молих да се върнеш

и с усмивка силно да ме прегърнеш!

 

 

Но теб те няма,

а навън дъждът вали!

Болката в сърцето е голяма,

тъжни са и моите очи!

 

 

Всеки спомен ме изгаря,

всяка миисъл ми тежи!

И сякаш всичко се повтаря,

а така повече боли!

 

 

И се питам как да те забравя,

какво да сторя, ми кажи?

Какво ли трябва да направя,

че да спрат горчивите сълзи?

 

 

А животът си върви,

всичко се променя!

От раздялата боли,

но любовта не се заменя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Байкушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина си върви живота,мила...и докато се поогледаме...миналНе скърби дълго,а върви напред!Успех от мен!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...