25 июн. 2008 г., 21:14

* * *

1.1K 0 0

Моите спомени - следи по пясъка,

чезнат бавно в безкрая.

Моите спомени ловят отблясъка,

мълком преминал през мен.

 

Моето слънце се дави в морето

сякаш ми казва: Идва и твоят ред!

Но денят утрешен ще го върне на трона му,

а мен ще запрати в дървен ковчег.

 

Моята нощ залива всичко наоколо,

поглъщайки къща, дървета и мен.

Моите звезди - грешки направени,

чертаят пътя от време сломен.

 

Сбъднах мечтите си

и какво от това като няма да дочакам утрото.

Моят ден изминал е, угасва свещта,

чака ме изгрев, но не този на слънцето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...