Моите спомени - следи по пясъка,

чезнат бавно в безкрая.

Моите спомени ловят отблясъка,

мълком преминал през мен.

Моето слънце се дави в морето

сякаш ми казва: Идва и твоят ред!

Но денят утрешен ще го върне на трона му,

а мен ще запрати в дървен ковчег.

Моята нощ залива всичко наоколо,

поглъщайки къща, дървета и мен.

Моите звезди - грешки направени,

чертаят пътя от време сломен.

Сбъднах мечтите си

и какво от това като няма да дочакам утрото.

Моят ден изминал е, угасва свещта,

чака ме изгрев, но не този на слънцето...