* * *
Моите спомени - следи по пясъка,
чезнат бавно в безкрая.
Моите спомени ловят отблясъка,
мълком преминал през мен.
Моето слънце се дави в морето
сякаш ми казва: Идва и твоят ред!
Но денят утрешен ще го върне на трона му,
а мен ще запрати в дървен ковчег.
Моята нощ залива всичко наоколо,
поглъщайки къща, дървета и мен.
Моите звезди - грешки направени,
чертаят пътя от време сломен.
Сбъднах мечтите си
и какво от това като няма да дочакам утрото.
Моят ден изминал е, угасва свещта,
чака ме изгрев, но не този на слънцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанел Всички права запазени