Айра (Анелия Тушкова)
51 3
16 янв. 2024 г., 10:34

*** 

  Поэзия » Другая
191 1 3

Покълнаха отровите и в мене.

Покълнаха. Появиха се листата.

И вече няма дни. И няма време.

Залюшка се отровена земята.

 

Завиха като псета ветровете.

Завиха и оголиха нивята.

А в черно обгърнати конете

пак четири кръстосват небесата.

 

Закършиха се клоните,  умряха.

Във мрака се разтвори светлината.

Разцъфнаха  отровите и бяха

протяжен стоп сподавен от земята.

 

 

 

© Анелия Тушкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И още броди бездомен този химически дух!
    Основание да се хареса човек на околните, но не и на околната среда!
    Харесва ми!
  • Хубаво написано!
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??