***
Покълнаха отровите и в мене.
Покълнаха. Появиха се листата.
И вече няма дни. И няма време.
Залюшка се отровена земята.
Завиха като псета ветровете.
Завиха и оголиха нивята.
А в черно обгърнати конете
пак четири кръстосват небесата.
Закършиха се клоните, умряха.
Във мрака се разтвори светлината.
Разцъфнаха отровите и бяха
протяжен стоп сподавен от земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Тушкова Всички права запазени
