2 янв. 2016 г., 15:58

64 квадрата

449 0 1

64 квадрата

 

Квадратите са строго разграфени.
И знаеш - няма връщане назад.
Те, както нас, са също черно-бели.
Не съществува цветния квадрат.

 

В живота- тази постоянна гонка,
дори и на съдбата галеник,
ти си оставаш малката пионка.
Ти - гордия, оловния войник.

 

И колкото и да отбягваш всяка грешка,
не може нищо да се промени.
На пешката е отредено да е пешка,
дори царица - в нечии очи.

 

Ала едно със сигурност се знае.
Дали ще е реми или пък пат,
ендшпилът задължително е в края.
След него няма нищо друго. Мат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...