2.01.2016 г., 15:58

64 квадрата

452 0 1

64 квадрата

 

Квадратите са строго разграфени.
И знаеш - няма връщане назад.
Те, както нас, са също черно-бели.
Не съществува цветния квадрат.

 

В живота- тази постоянна гонка,
дори и на съдбата галеник,
ти си оставаш малката пионка.
Ти - гордия, оловния войник.

 

И колкото и да отбягваш всяка грешка,
не може нищо да се промени.
На пешката е отредено да е пешка,
дори царица - в нечии очи.

 

Ала едно със сигурност се знае.
Дали ще е реми или пък пат,
ендшпилът задължително е в края.
След него няма нищо друго. Мат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...