2 ene 2016, 15:58

64 квадрата

  Poesía
455 0 1

64 квадрата

 

Квадратите са строго разграфени.
И знаеш - няма връщане назад.
Те, както нас, са също черно-бели.
Не съществува цветния квадрат.

 

В живота- тази постоянна гонка,
дори и на съдбата галеник,
ти си оставаш малката пионка.
Ти - гордия, оловния войник.

 

И колкото и да отбягваш всяка грешка,
не може нищо да се промени.
На пешката е отредено да е пешка,
дори царица - в нечии очи.

 

Ала едно със сигурност се знае.
Дали ще е реми или пък пат,
ендшпилът задължително е в края.
След него няма нищо друго. Мат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...