18 апр. 2010 г., 15:28

* * *

575 0 2

Седя сама, очакваща да чуя твоята душа.

Не се обаждаш, писма не пращаш.

Какво ли има?

Явно не съм незаменима.

Сърцето ми силно пулсира

при мисълта за твоята сила.

Сигурно друга е заменила

твоята душа непоколебима.

Аз ще чакам

и за твоята обич ще се надявам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е първото нещо, което се осмелих да публикувам Радвам се, че ви харесва
  • Така е! Никога не трябва да оставяш надеждата да умре!

    Поздравления за силата!!

    6 от мен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...