Лежим на тревата
като змии на припек.
Лениво пъдим с ръце
насекоми и бръмчащи мухи.
Слънцето се е прицелило в нас
и ни държи на мушка...
Щастливи сме сега
в мълчаливото съзерцание
на нашата близост
и сладко ме унася във дрямка
хладния допир до твоята кожа…
Заприличахме съвсем на змии,
само горещото слънце на лятото
ни прави да сме още живи...
© Свилен Бинев Все права защищены
Харесва ми как пишеш!